Речник

явя̀вам се -аш се, несв.; явя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Излизам да ме видят; показвам се, появявам се. Затвори вратата и три дни не излезе, не се яви пред хората. К. Петканов. Млади български юнаци / явяват се там, / на чела им левски знаци, / в очите им плам. Вазов. В края на месец октомври гората започна силно да вехне. По дъбовата шума се явиха ръждиви и мътножълти петна. Дим. Ангелов. 2. Идвам, дохождам някъде. И пред нас всяка минута можеше да се яви неприятел. Йовков. 3. Отивам някъде по задължение, обикн. при лице, на което съм подчинен. Един ден ме спира един полицейски стражар и ми казва да се явя в участъка. Ал. Константинов. Момъкът отишел в двореца. Явил се при царя и рекъл: — Позволи ми да отида и аз с твоята дъщеря при ламята. Ран Босилек. Поручик Манев веднага да се яви в щаба на полка на доклад пред помощник-командира майор Атанасов. П. Вежинов. 4. (рус.). Книж. Съм, бивам. По природа и по интерес те се явяваха верни съюзници на турците и тук, и другаде в подобни случаи. Вазов. □ Явявам се на бял свят — появявам се, показвам се, раждам се. Явявам се на изпит — полагам, държа изпит.